Лежа си в леглото с лаптопа върху краката и огромна чаша кафе до главата ми.Поредната такавасутрин...нещо взе да ми стават навик мързеливите сутрини.Да се върнем на леженето...та лежаси аз и усещам как ми се пише нщкакво разказче,но не мога да реша за какво точно да е,защото в главата ми темите на размисли и страсти се сменят толкова бързо...докато хвана края на едната,съм изпуснала началото на другата...
Чета в нета разни блогове...има уникални неща на които можеш да се насладиш и много от тях понякога ти помагат да осъзнаеш някои неща,да намериш отговори или просто да видиш че не си единствения който страда или се забавлява в живота.Повечето от тях естествено се отнасят за любовта...Всички я търсим,губим милиони,милиарди часове в едно ужесточено търсене на нещо което в действителност е винаги с нас.Всеки ден го получаваме по един или друг начин,но сме толкова завладяни от играта на златотърсачи,че сме като коне с капаци за това което е около нас и най-вече онова което е пред очите ни.Замисли се и ще осъзнаеш,че всеки ден получаваш любов...някой мил япглед,жест,усмивка,докосване...всичко това е любов.Може да не я получаваш от човека който искаш,но е факт че я получаваш по някакъв начин,че я имаш единственото което трябва да осъзнаеш е че няма смисъл да губиш повече безмислени часове в лутане и търсене,а е момента вече да започнеш да й се наслаждаваш...Спрях търсенето...загубих прекалено много време и няма да допусна да загубя още.Всеки ден...всяка сутрин виждам любов в леко сънените очи на човека от който съм ги взела,всеки следобед я чувам в гласа на един или няколко човека,всяка вечер я чета в някой sms или в някой чат...навсякъде е !!! Просто отвори очи...
Ох,тази мързелива сутрин се превърна в мързелив следобяд...а разказа стана поредния от хилядите томове "Бози за любовта"...ТОМ номер N-ти на брой...Честно казано исках за други неща да пиша,но вече не ги помня...отплеснах се.Е,нищо следващия път ! Сега спирам и мисля да ставам от леглото вече ,защото положението взема да става прекалено мързеливо...
[17.10.`10/10:19h]
неделя, 17 октомври 2010 г.
петък, 15 октомври 2010 г.
Мразя тези вечери
...когато незнаеш точно какво ти се прави или по точно дали ти се прави изобщо нещо.Стоиш сам в стаята,до теб телевизора работи,но си го мютнъл,защото в същото време си си пуснал поредната лежерна песничка...Циклиш в една точка и се наслаждаваш на леката мелодия която се носи от огромните слушалки с които обикновенно си боравиш,докато седиш пред компютъра...Има на кой да се обадиш,да излезете и да пиете по 1-2-3-последни уискита,да поговорите или просто да си помълчите...но не правиш нищо.Само точката на циклене си сменил...от тавана си минал на стената...
...ах колко мразя тези вечери!!!
[15.10.`10/22:38h]
вторник, 12 октомври 2010 г.
memories...
28.9.2010...само две години минаха от 28.9.2008...Толкова време мина,толкова неща се случиха и промениха,а в момента се чувствам така сякаш абсолютно нищо не се е променило,все едно цялото това време не е изтекло.Затварям очи,слушам песните,а от очите ми се стичат горчивите сълзи.Горчиви,като сутрешната чаша кафе...Спомените от онази...
[02:14:12] ... says: crazy night
[02:14:48] E L says: crazy sweet
[02:14:59] ... says: fuckin` amazing
...нощ.Онази изпълнена с много открити разговори,омагьосваща музика и смс-и до 5-6 сутринта.Затварям очи и всичко се връща.Чувствам се точно както се чувствах онази нощ.Сякаш сега всичко започва,не са изтекли тези две години.Не са изплакани онези горчиви сълзи.Не са изречени онези болезнени думи.Всичко е ново.Още не е минала първата среща,първата прегръдка...първата целувка.Не са усетени ударите на онова лудо сърце което до ден-днешен не мога да укротя...Не са направени всички онези мили жестове,които спираха дъха и оставяха тишина след себе си,нямаше ги безсънните нощи прекарани в телефонни разговори на терасата...не са казани онези магически думи...Имаше само безброй изписани думи.Ново!Чисто ново!Бяло...като снега навалял няколко месеца по-късно.Чист и прикриващ всички недостатъци,всичко което не искаш да видиш...
Боже!Толкова спомени!Толкова красота...Ако може да видите всичко което виждам в момента,затваряйки очи,ще ми завидите.Това не се намира лесно.Няма цвят...не е червено,зелено...,а още по-малко розово.Не виждах цветове...всичко което чувствах бяха онези тъмнокафяви очи,прекрасните устни и тяхното усещане,но най-вече...онзи глас...Колко ми липсва всичко.Думите са малко,за да го опиша...
Ето го и най-силния спомен...Няма да пиша повече,няма да разказвам,край за тази вечер с писането! Не защото не искам,просто сълзите толкова много напълниха очите ми,че не виждам белия лист срещу мен...
"...late at night the air was cold....
everything is perfect now...i held my breath,
you held my hand...."
....ммм обожавам тази песен.... (h)
[28.10.2010/22:32h]
[02:14:12] ... says: crazy night
[02:14:48] E L says: crazy sweet
[02:14:59] ... says: fuckin` amazing
...нощ.Онази изпълнена с много открити разговори,омагьосваща музика и смс-и до 5-6 сутринта.Затварям очи и всичко се връща.Чувствам се точно както се чувствах онази нощ.Сякаш сега всичко започва,не са изтекли тези две години.Не са изплакани онези горчиви сълзи.Не са изречени онези болезнени думи.Всичко е ново.Още не е минала първата среща,първата прегръдка...първата целувка.Не са усетени ударите на онова лудо сърце което до ден-днешен не мога да укротя...Не са направени всички онези мили жестове,които спираха дъха и оставяха тишина след себе си,нямаше ги безсънните нощи прекарани в телефонни разговори на терасата...не са казани онези магически думи...Имаше само безброй изписани думи.Ново!Чисто ново!Бяло...като снега навалял няколко месеца по-късно.Чист и прикриващ всички недостатъци,всичко което не искаш да видиш...
Боже!Толкова спомени!Толкова красота...Ако може да видите всичко което виждам в момента,затваряйки очи,ще ми завидите.Това не се намира лесно.Няма цвят...не е червено,зелено...,а още по-малко розово.Не виждах цветове...всичко което чувствах бяха онези тъмнокафяви очи,прекрасните устни и тяхното усещане,но най-вече...онзи глас...Колко ми липсва всичко.Думите са малко,за да го опиша...
Ето го и най-силния спомен...Няма да пиша повече,няма да разказвам,край за тази вечер с писането! Не защото не искам,просто сълзите толкова много напълниха очите ми,че не виждам белия лист срещу мен...
"...late at night the air was cold....
everything is perfect now...i held my breath,
you held my hand...."
....ммм обожавам тази песен.... (h)
[28.10.2010/22:32h]
вторник, 14 септември 2010 г.
Имам...
Имам родители,които всеки ден задават много въпроси.Имам родители,които са съчетали себе си и външно и вътрешно в две отделни души.Имам родители,от които всеки ден откъсвам част.Прибавим най-малко по един бял косъм в иначе черните и тъмно кестенявите им коси,по едно кратко потрепване на сърцата им,по една усмивка в душите им.Всеки ден ме гледат и се опитват да отгатнат какъв човек ще стане от съчетанието на нейните ръце ,неговата доброта,нейния инат,неговото лице...нейния поглед.Но времето тече и ще изтече в чакане,в гадаене.Вечер и сутрин рано.Чакайки да изляза и да се прибера.И ще остареем.Всички!Но дали ще се разбере нещо...родителите които имам не са чадъри,за да не се намокря или да изгоря.Не са меките наколенки,за да не одера коленете си.Те са просто моите родители.А аз...аз съм тяхното двойно всекидневно огледало.....
[14.9.`10/00:11 h]
[14.9.`10/00:11 h]
вторник, 24 август 2010 г.
дни за дишане...
На морето никога не е прекалено шумно.Нито прекалено топло.Нито прекалено студено.Винаги е морско,с чайките реещи се в небето и солената вода.Семействата с кърпи,чанти и безброй надуваеми играчки за плажа.Всеки ден се будех преди всички.Лежах в леглото и се взирах в тавана,а понякога излизах на терасата,за да се насладя на морския въздух,да поогледам някой случаен минувач или просто да се насладя на поредната цигара.Всеки ден поразително приличаше на вчерашния,но най-важното беше,че го има спокойствието което ми липсва между студените стени на блоковете в столицата.Минаха едва три дни,а вече свикнах.Далече от улиците,от прахта,от шума,от монотонното ежедневие...Но уви всичко свършва рано или късно.При мен ще е рано.И когато това стане,тогава следват досадните задължения и подготовка за предстоящата есен.Още само няколко дни.Още малко и после край на морското време за неморската ми душа,на соления въздух за неморските ми дробове.Но най-вече край на дните за дишане...
12.8.2010/5:19h
12.8.2010/5:19h
5 часа...
23:58 часа,още 2 минути и вече ще е утре.Имам още 5 часа в които мога да поспя,но вместо това лежа в студените завивки,гледайки тавана и през съзнанието ми минават безброй мисли,планове,мечти.Всички са свързани с миналото и бъдещето,а понякога и с настоящето.
Защо хората живеят с миналото си?За да се учат от грешките си ли?Не смятам,че това е отговора.За мен това е общественото хорско мнение или по-друг начин казано - удобната глупост,с която може да се каже,че всеки се задоволява.
Според мен отговора на въпроса е: защото в миналото на всеки е имало невероятни моменти,красиви изживявания споделяни с един или няколко човека и всички се връщат в един определен момент към тези спомени,за да се подсетят,че невинаги живота е ад.И щом са се случвали повече от един път,значи съвсем скоро всичко може да се повтори.
Бъдещето и мечтите...При мен са свързани едно с друго.Но не правя особени планове,защото...защото все пак никой не ти гарантира,че ще живееш 2 минути повече...Остана да кажа нещо и за мислите ми за настоящето.Ами...въпреки,че е най-сложното за дефиниране едновременно с това е и просто...Нямам нищо което да кажа освен,че във всяка ситуация се нагаждаш.Учиш се да си хамелеон и да се приспособяваш към средата иначе...няма да има нито минало,нито бъдеще.
Мисля,че тава са част от нещата които ми минаха през главата тази нощ...поправка - сутрин.Дори не знам,защо написах всичко това.Вече е 00:50 часа...След 50 минути писане,се чувстваш спокоен.Невероятно е!Сега отивам да поспя или поне така се надявам.Остават ми вече само 4 часа...след това отивам на море........
9.8.2010/23:58h
Защо хората живеят с миналото си?За да се учат от грешките си ли?Не смятам,че това е отговора.За мен това е общественото хорско мнение или по-друг начин казано - удобната глупост,с която може да се каже,че всеки се задоволява.
Според мен отговора на въпроса е: защото в миналото на всеки е имало невероятни моменти,красиви изживявания споделяни с един или няколко човека и всички се връщат в един определен момент към тези спомени,за да се подсетят,че невинаги живота е ад.И щом са се случвали повече от един път,значи съвсем скоро всичко може да се повтори.
Бъдещето и мечтите...При мен са свързани едно с друго.Но не правя особени планове,защото...защото все пак никой не ти гарантира,че ще живееш 2 минути повече...Остана да кажа нещо и за мислите ми за настоящето.Ами...въпреки,че е най-сложното за дефиниране едновременно с това е и просто...Нямам нищо което да кажа освен,че във всяка ситуация се нагаждаш.Учиш се да си хамелеон и да се приспособяваш към средата иначе...няма да има нито минало,нито бъдеще.
Мисля,че тава са част от нещата които ми минаха през главата тази нощ...поправка - сутрин.Дори не знам,защо написах всичко това.Вече е 00:50 часа...След 50 минути писане,се чувстваш спокоен.Невероятно е!Сега отивам да поспя или поне така се надявам.Остават ми вече само 4 часа...след това отивам на море........
9.8.2010/23:58h
неделя, 8 август 2010 г.
* * *
[24.5.2010/23:08:38] ..... : na 4asti li se razpada6 ?
[24.5.2010/23:10:50] E L: ponqkoga
Това отговорих,а вътрешно в себе си изкрещях " Всеки ден...по няколко пъти".Свикнах да се разпадам и след това да се събирам сама,парче по парче.Така се случва,когато няма кой да го прави вместо теб.Каквото и да правиш,колкото и да се стараеш да го избегнеш - накрая пак се случва.Неизбежно е!Можеш само да забавиш процеса...
[24.5.2010/23:10:50] E L: ponqkoga
Това отговорих,а вътрешно в себе си изкрещях " Всеки ден...по няколко пъти".Свикнах да се разпадам и след това да се събирам сама,парче по парче.Така се случва,когато няма кой да го прави вместо теб.Каквото и да правиш,колкото и да се стараеш да го избегнеш - накрая пак се случва.Неизбежно е!Можеш само да забавиш процеса...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
